София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват
Следвайте " Гласове " в Телеграм
По мотив 17 септември - денят, в който българската столица празнува своя празник, слагаме началото на нова графа. За София каквато е била в края на XIX и първата половина на ХХ век. За един окончателно загубен град с целия му нюанс от улици, хора, места и потайни кътчета, които към този момент не съществуват. За София от спомените и чернобелите фотоси. За София с носталгия, сантимент и доста любов.
Започваме с разходка из града, по този начин както го е видял сътрудникът на в. " Мир " П. Матеев през 1878 година и 58 години по-късно - през 1936 година
София през 1878 година и 1936 година
Изправен преди 58 години пред Двореца. Улицата е постлана с калдъръм, пред очите ми се спуща необятна улица със остарели върби от двете ѝ страни, отиваща на юг и се изгубва в махала от турски къщурки, всяка една в дворна градина. От двете ѝ страни, първоначално низини, обраснали в зеленчукова градина.
В дясната част преди малко беше уредена градска градина с пейки и с вишневи дръвчета - единствената ѝ декорация. Отляво турска махала, с тесни криви улици с издигнати по средата камъни за стъпала в дъждовно време.
Надясно по-претенциозни еврейски къщи и днешната улица " Леге ". Тук местността блестящо се отличава с величествената Буюк джамия (днес Археологически музей) с издигащо се нависоко минаре.
“Буюк джамия ” – през днешния ден Археологически музей, края на ХIХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Пак отляво, по-надоле очите ми стигат до блатисто място, през което минава мътна вода, идеща от началото на днешната улица " Солун ". Върху това място през днешния ден е повдигнат Народният спектакъл. Погледът ми се стопира на безконечния южен покровител на града - великата Витоша. От всичко единствено тя е останала.
Обръщам се кръгом, към Двореца, виждам остарелия турски конак, голо в близост, нито едно дърво, небрежно преобърнат на замък, очаквайки този, който има да се избира.
Отдясно е остарелият турски конак, организиран след това в царски замък от проектант Фридрих Грюнангер – в този момент Национална художествена изложба. Отляво – Челеби джамия, фотография към 1879 година Снимка: " Изгубената България "
Още
Изправен пред западния вход на Двореца, пред мен малко отворено прашно място. Всред него се издига здрава каменна джамия. (Константин Иречек в дневника си споделя:
" На 5 февруари 1879 година се стартира събарянето на джамията пред Двореца " ). Отпред тясна крива улица - и тогава, и в този момент " Търговска ", с дюкянчета начело, множеството се затваряха и отваряха с кепенци. От двете страни лятос засенчени с дървета - върби. Никакви къщи за живеене. Това беше чаршията. Нощно време пазвантинът (пазачът) отговаряше за сигурността. Топливото зимно време беше мангалът. Къщите в близост от най-лека дървена сграда, стените от плет, измазан извън и от вътрешната страна.
Масивна къща съвсем на никое място. Надясно от днешната улица " Цар Калоян " до черквата " Св. Неделя ", тогава " Св. Крал ", компактна еврейска махала. Самата църква е обградена от еврейски къщи, така и Митрополията, дървена къща, заглъхнала измежду тях.
Сградата на Софийската митрополия, която се е намирала покрай църквата “Св. Неделя ”, края на ХIХ век (Снимка: " Изгубената България " )
На юг от черквата е отвореното място Куручешме, там дето се кръстосват ул. " Алабин " и " Царица Йоанна " (дн. бул. " Витоша " - бел.ред.). На тоя площад се извърши на 23 декември остарял жанр първата годишнина от освобождението на София, на което присъствувах. Алабинска улица беше и тогава най-правилната.
Изправен пред източния вход на Двореца, пред очите ми се простира Стамбол йолу, наименуван след това Цариградско шосе, през днешния ден " Цар Освободител ". Тоя Стамбол йолу тръгваше от Цариград и стигаше Буда-Пеща, и по всичкото разстояние носеше това име през дните на турското великолепие. И през днешния ден от турската граница до Цариград тоя път носи това име.
Булевард “Цар Освободител ” ( ”Царя́ ”), отдясно -–Италианската легация (сега посолство на Австрия), в дъното – Военният клуб, към 1910 година Снимка: " Изгубената България "
Надясно, дето са хотел " България " и Военното министерство, както към този момент казахме, стояха насъбрани дребни турски къщи, кръстосани с тесни, криви и кални улици. Това състояние се простираше до Черната джамия, в този момент църква " Св. Седмочисленици ".
Оттам нататък градини и поле. Наляво от Военния клуб до " Св. София " и нататък голи места. Мътната вода, упомената нагоре, излизаше на бул. " Фердинанд " (дн. бул. " Васил Левски " - бел.ред.). Отпред къщата на военачалник Николаев. Тук по-после Юнион клуб използува водата и устрои първата пързалка на кънки.
На това Цариградско шосе последните постройки бяха три уединени ниски сгради, по наклона нагоре, едното над другото, много солидни, които бяха построили за турска болница. Тия сгради се използуваха и в тях се откри Военното учебно заведение. Върху това място през днешния ден се издига Военният клуб.
Юнкери от Военното учебно заведение пред остарялата постройка на учебното заведение (бивша турска военна болница), намирала се на мястото, където през днешния ден е Военният клуб -–бул. “Цар Освободител ”, края на XIX в., преди 1892 година Снимка: " Изгубената България "
Зад тия сгради беше пустиня, измежду която стърчеше величествената рушина на " Св. София ", минарето ѝ пречупено още се издигаше.
Руски военни музиканти и български махленски търговец пред църквата “Св. София ” след освобождението на столицата, София, 1878 година Снимка: " Изгубената България "
Отвъд тия сгради турски гробища и паша за овце, каквито се срещаха и на мястото на Народното събрание. Всичката околност от София до прилежащите села беше гола, без дървета. Началото на Княз Борисовата градина бе един дребен разсадник, покрай реката, от акациеви дръвчета от времето на господин Хаджиеновото кметуване, 1880 година
Земята над Народното събрание до " Св. София " и Художествената академия беше много издигната, при уравнение на мястото се откриха голям брой гробници, крепко зидани. Имаше облицовани извътре с гладки плочи и с тела непокътнати, които при докосването с тях се преобръщаха на пепел. Доколкото помня, скъпи предмети в тях не се откриха. По-голямата част бяха ограбени.
Мястото, където през 1882 година е положен главният камък на храм-паметник " Св. Александър Невски " (Снимка: " Изгубената България " )
Изправен оня ден на същото първо място, пред Двореца, под краката ми луксозен керамичен паваж, насреща ми величествена градина, уредена най-взискателно, с чисти алеи добре поддържани, фитарии с прекрасен избор цветя, чисти пейки, засенчени с превъзходни дървета, в края превъзходно казино и в градината необятен и богат бюфет, екипиран с всичко за искащите да си поотпочинат и опреснят.
На две места фонтани и вода за пиянство. Много гости насядали, други се разхождат, а най-веселото е, че голям брой деца си търчат по всички посоки. Там, дето беше зеленчукова буренясала градина, дето беше тресавище, през днешния ден виждам луксозна градина, цялостна с приветствия за жителите.
Градската градина с взор от югоизток – в средата е постройката на Министерството на войната, улицата пред него е днешната “Дякон Игнатий “. На назад във времето в средата – Народното събрание, 1892 година Снимка: " Изгубената България "
От всичките страни на тая градина превъзходни сгради: хотел " България ", Военното министерство, Народният спектакъл и прочие Това е отляво, отдясно също - сгради на огромни банки, всичките улици постлани с керамичен паваж.
Обръщам се кръгом и пред мене е Дворецът обкръжен с добре организиран парк.
Изглед към Двореца и Градската градина, края на XIX век (Снимка: " Изгубената България " )
Но остарелият турски конак сякаш единствено е видоизменен в днешния замък. Набързо приготвеният конак за Княз Александър скоро се оказа неспособен. Събори се и се издигна днешният замък, само че на старите основи, и му се даде лице сходно на това на турския конак, като се изключи покрива, който се напълно промени.
Балконът е копие на остарелия, турския. Това може да се види от фотографията на турския конак, снета в турско време, и която владея. Източното крило се прибави за жилище на починалата Княгиня Мария Луиза, а западното по-после за разшрение на двореца, в него е Тронният салон. В фотографията, тук упомената, се вижда всичката местност на остарелия турски конак със хубавичко, солидна джамия, измежду днешния Александров площад.
Старият замък (бившият турски конак) и Челеби джамия вляво, към 1880 година Снимка: " Изгубената България "
Изправям се пред западния вход на Двореца, отпреде ми е един популярен, необятен, луксозен площад, обкръжен от огромни солидни сгради, декорация на площада. Насреща ми се отваря улица, права, луксозно постлана, " Търговска " през днешния ден. Както и в предишното, само че какъв кантраст!
Днешните, не дюкяни, а магазини с разнородни непознати луксозни артикули, също и с локални произведения, с порти и прозорци от солидни стъклени витрини, за каквито в предишното никому не можеше нито да пристигна мислено.
Поглед от площад “Александър I “ към несъществуващата през днешния ден улица “Търговска “. Отдясно – хотел “Кобург “, към 1900 година Снимка: " Изгубената България "
Оживената улица “Търговска “ при започване на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Тая улица продължава със същия лукс и размер чак до турската джамия, едничкото останало в София като материално доказателство да припомня турското минало. Наред с тая джамия беше турската баня, към този момент отстранена и заместена с днешната нова.
Изправям се пред източния вход на Двореца, пред очите ми се разстила величественият бул. " Цар Освободител ", едновремешното Стамбол-йолу, или Цариградско шосе. От двете страни, около луксозна керамична настилка, здрава, солидна, с определена архитектура, сгради на банки, задгранични легации и частни пространства. Нищо от остарялото не е останало, а въздухът е изменен.
Една старост още вирее в по-ново време, която тъжно ни припомня за едно трагично събитие в нашата нова къса история, само че цялостна с паники и старания - царуването на нещастния, героичен Княз Александър. Рано той подреди да се посеят на лявата страна на улицата, пред източния вход на Двореца, ред дръвчета липи, които да му припомнят историческия в Берлин " Унтер ден Линден ".
Тия липи и до през днешния ден се поддържат, като се заместват с нови. Има обаче две-три още живи от времето на Княз Александър. Жални мемоари!
Оживената улица “Търговска “ при започване на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Изправям се пред Народното събрание, там, дето бродеха стада овце. Пред мене възвишен площад, в средата превъзходният монумент на Цар Освободител, провинен за всичката тая смяна, декорация на столицата и памет на безконечна благодарност.
Площадът е обкръжен с хубави постройки, които вършат чест на паметника и на Народното събрание. Но всичко това е надминато от най-величественото национално създание - величественият храм " Александър Невски ", повдигнат измежду необятен, величествен площад над Народното събрание, на най-високото място, върху което се шири столицата, наред с възобновената " Св. София ", служила през дълги години за джамия и предишното великолепие на която промени остарялото име на града в днешното. Тая " Св. София ", на два пъти разрушавана до основи и два пъти издигната все по-голяма, до реализиране на днешната, възобновената от разрушена джамия отначало в църква.
Въздушна снимка на централната част на София, площада на Народното събрание, Софийския университет, катедралния храм “Св. Александър Невски ” и други, средата на 30-те години на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Изправям се пред " Св. Неделя ", там, дето беше затъмнена измежду еврейска махала, през днешния ден я виждам издигната, високо командуваща, измежду необятен площад, над всичко в близост.
Там, дето улиците бяха тесни, криви, през които в мръкнало време без фенер се не пристъпваше и люде се единствено мяркаха, там се движи мравуняк от народ, една гъста, непрестанна мрежа от коли, коли и трамваи, всичко и нощно осветлено ал джорно и обградено с постройки до шест етажа високи.
Църквата “Св. Неделя “, аспект от 1880 година (Снимка: " Изгубената България " )
Възобновеният през 1910 година от арх. Никола Лазаров храм. На 16 април 1925 година в резултат на бомбен атентат, църквата в този си аспект е полуразрушена (Снимка: " Изгубената България " )
Църквата “Света Неделя “ след възобновяване ѝ от арх. Иван Васильов и арх. Димитър Цолов. Снимка от 30-те години на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Градът се свършваше откъм Княжево при започване на Македонския площад. Там, дето се издига Окръжната палата, бяха българските гробища, по-навън еврейските. Откъм южната страна градът се свършваше на бул. " Евтимий ", дето съществуваше и барикада - трап.
На източната част, по " Цар Освободител ", той се свършваше с турска болница, на мястото на която през днешния ден стои Военният клуб. От бул. " Дондуков " нататък се ширеха ливади и зеленчукови градини.
Панорамна снимка от махала “Кюлюците ” към бул. “Дондуков ” и улица “Московска ”, отляво е немската Евангелска черква (разрушена при бомбардировките), на чието място през днешния ден е постройката на Националната опера, в центъра се виждат някогашната Руска легация и “Къщата с часовника ”, края на ХIХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Мястото, на което великият деятел Левски биде обесен и на което е изигнат паметникът му, беше на самия трап, който обикаляше града, вън от града, на голото поле.
Княжево беше Бали-ефенди. Там имаше до Освобождението теке, в което живееха дервиши с шеха си. Имаше хубава здрава джамия и пантеон на светия; дето е боровата гора, имаше остаряла дъбова гора. На мястото на джамията през днешния ден стои черквата " Св. Илия ". От текето нищо не е останало, от мавзолея е останал тъпо непокътнат реставриран отсетне, един гроб, на прозореца на който и през днешния ден окачват всякакви цветни парцали за здраве.
Бали-ефенди беше обичаната разходка на Княз Александър. От там е смяната на името на Княжево. Днес в остарялото Княжево може да се каже селска къща няма. Селяните изпродадоха дворовете и се настаниха по височината оттатък реката.
Княжево в първите десетилетия на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Градът беше заобиколен от турски гробища. Навсякъде турските гробища биват на основните изходи на обитаемото място около пътя.
Турски гробища имаше дето е през днешния ден Народното събрание. Такива имаше по Нишкото шосе, такива имаше оттатък Шарения (Левски) мост.
На напред във времето турските гробища след Шарения (Лъвовия) мост, с взор към града. На назад във времето в средата се разпознават Баня Баши джамия и църквата “Св. Неделя “, 1885 година Снимка: " Изгубената България "
Най-пространните бяха сред Княз Борисовата градина към Арсенала. Полето беше осеяно от надгробни камъни. Центърът на тия гробища и до през днешния ден е непокътнат с една велика, антична стена. Тая стена се намира в едно отворено място, като дребен площад, отдясно на трамвая откакто завие пред техническото учебно заведение " Княз Борис ".
Ако питате съседите на това място, каква е тая стена, ще ви кажат: това е от римско време. Тая стена, с две фередки начело, жанр арабски, е имала начело дребна площадка, на която са бивали слагани мъртъвците, преди заравянето им, за последната молитва. Тая стена се е наричала Мусала, място за молитва.
Селянин в шопска носия пред Старата стена (днес известна като “Римската стена ”) в “Курубаглар ” (днес кв. Лозенец), края на XIX или началото на ХХ век (Снимка: " Изгубената България " )
Четири са материалните монументи в София, които още съществуват и ни припомнят турското господство: Джамията против Халите, помещението на Археологическия музей, черквата " Свети Седмочисленици ", някогашна Черна джамия, и гореописаната стена, всичко друго е изметено и заместено с ново.
Също четири са материалните монументи, още непокътнати, които ни припомнят нашето остаряло царство: черквите " Св. Петка ", " Св. Никола ", " Св. Парашкева " и " Св. София ".
П. М. Матеев,
в. " Мир ", март 1936 година
Снимки: " Изгубената България "
Инфо: impressio.dir.bg
